Доц. д-р Баки Хюсеинов: България има един от най-добрите закони в ЕС срещу дискриминацията

Българското законодателство в областта на равнопоставеността на жени и мъже е много добро. България трябва да работи както по политиките за образование и здравеопазване, така и за отстояване на равните права на гражданите. Наредбата за прием на първокласници трябва да се разгледа много внимателно дали съдържа дискриминационен елемент.

Такива обобщения направи в интервю за БГНЕС доц. д-р Баки Хюсеинов, зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация. Миналата седмица той внесе доклад в Комисията за защита от дискриминация доклад за равнопоставеността на мъжете и жените на работното място, който предстои да бъде публикуван на сайта на КЗД.

По отношение на равнопоставеността на жените и мъжете в Закона за защита от дискриминация има специален признак по пол, където има специализиран състав, който разглежда жалбите и сигналите и тогава, когато има самосезиране от членовете на КЗД. В доклада по отношение на дискриминационните прояви на жените и мъжете на пазара на труда в областта на заетостта прави впечатление, че българското законодателство е хармонизирано с европейското. През 2016 г. се прие един добър закон – Законът за равнопоставеност на мъжете и жените в България. Освен това Законът за защита от дискриминация има конкретни текстове, които касаят равните права и равните възможности на жените. България преди да влезе още в ЕС в преговорния процес изпълни всички свои ангажименти по отношение на равенството между жените и мъжете, коментира доц. Хюсеинов. По отношение на това как жените стоят на пазара на труда, по отношение на икономическата активност на населението у нас разликата между мъжете и жените е в полза на мъжете с около 11%. Прави обаче впечатление, че от 2010 до 2017 г. този процент е постоянен. Това означава, че биха могли да се подобрят определени политики, които се отнасят за реализацията на жените на пазара на труда.

Като цяло безработицата в България започна да намалява след 2013 г. Това всички го знаем, тъй като има подобряване на икономическите резултати в България. Разликата между мъжете и жените е около 1.1%, т.е. по отношение на безработицата почти няма разлика. Въпросът е, че има проблеми по отношение на възрастовата дискриминация. Оказа се, че в женските групи, лицата, които са дискриминирани са между 25 и 34-годишна възраст и втората група жени, които са дискриминирани на пазара на труда са между 50 и 55 години. При първата става въпрос за жени, които искат да създават семейство, жените, които са бременни или пък когато се връщат от майчинство, винаги попадат под ударите на дискриминация, защото икономическият субект започва да се заяжда с тях, намалява възнаграждението им, не ги включва в курсове за квалификации, за да може да ги отстрани от работа. Това е големият проблем на България, а ние като държава стоим много зле по отношение на демографската политика. България освен увеличаването на ражданията и намаляването на смъртността, трябва да подобри качествените характеристики на населението. Освен за образование, здравеопазване трябва да работи и по политиките за отстояване на равните права на всички български граждани. В това отношение в Закона за защита от дискиминация има конкретни мерки, които трябва да изпълняват икономическите субекти на територията на страната. Днешният икономически субект иска друга работна ръка – такава, която е образована, квалифицирана и която отговаря на неговите икономически критерии. Защото, ако даден човек не е квалифициран, при доминацията на икономическите интереси всеки икономически субект се стреми да постигне по-голяма печалба и по-малко мисли по социалните въпроси. Затова жените, които искат да ползват отпуск по майчинство винаги попадат под ударите на дискриминация. Ние имаме такива случаи и сме санкционирали икономически субекти съгласно закона.

Другата група, които са дискриминирани на пазара на труда – това са жените между 50 и 55 години. За тях икономическите субекти смятат, че те са завършили преди много години образование и вече са неквалифицирани и са в предпенсионна възраст. Затова искат да се освобождават от тях.

КЗД има възможност на базата на Закона за защита от дискриминация да прилага едни добри мерки срещу подобни случаи на дискриминиране на жените. Нашият закон е един от най-добрите в ЕС. Ние освен насърчителни мерки, бихме могли да приложим и временни санкциониращи мерки. В тази насока с Министерството на труда и социална политика имаме добър синхрон и заедно ще можем да използваме някои позитивни мерки, за да се преодолеят разликите между жените и мъжете на пазара на труда. Предстои с МТСП ще сертифицираме икономически субекти, които наемат на работа повече жени, поясни доц. Хюсеинов.

По отношение на заплащането на труда на жени и мъже България се намира в благоприятна среда, защото спрямо ЕС, където е 16.4% разликата на заплащането между жените и мъжете, в България тя е 15. 3%.

КЗД смята да поведе разяснителна кампания – да бъдат обучени икономическите субекти, които трябва да знаят, че не трябва да нарушават правата на жената по отношение примерно на тяхната реализация. В противен случай трябва да приложим санкции. Други мерки, които могат да се предприемат, е съвместно със социалното министерство, с Инспекцията по труда, КЗД да се направят съвместни проверки. В Национални план по заетостта също би могло да има препоръка да се отделя специално внимание за реализацията на жените. Освен възрастова дискриминация при жените са дискриминирани и тези, които са безработни. Това са най-често хора с ниско образование, дори неграмотни. Те висят дълго на системата за социално подпомагане и разчитат само на социални помощи. Идеята е тези хора да излязат от системата за социално подпомагане и да бъдат стимулирани да се насочват към пазара на труда. А това ще стане с различни програми с временни позитивни мерки.

Комисията е ангажирана и да защитава от дискриминация хора с увреждане, коментира зам.-председателят на КЗД и подчерта, че комисията стартира с кампания „Достъпна България“, където ще проверяваме за достъпност всички сгради на територията на страната. Става дума за публичните институции, които предлагат услуги. Разработили сме съответни критерии, на които трябва да отговарят съответните сгради. Законът е приет още през 2005 г., но никой не иска да го спазва, а хората с увреждания се нуждаят от социализация, реализация на пазара на труда. Затова ние ще направим проверка на институциите – там, където има неизпълнение на изискванията, ще образуваме производство, преценява експертът.

Въпросът за условията, при които се приемат първолаците, за съжаление стои всяка година и пред Комисията за защита от дискриминация, каза още той. И тази година имаме преписка по жалба от родители. Специализираният състав на комисията ще се произнесе в най-скоро време дали критериите в тази наредба номер 10 не съдържат дискриминационни елементи. Проблемът е много голям за София, където е най-малка безработицата и всички хора, които останат без работа, идват да се реализират в столицата. От друга страна децата им трябва да учат в училище и на много места не ги приемат. Тук е проблемът за уседналостта на семейството, а по конституция всички български деца трябва да посещават училище задължително до 16-годишна възраст. От друга страна обаче държавата трябва да им осигурява училищни заведения, където те да могат да се образоват. Не трябва да има такива дискриминационни критерии по отношение на уседналостта, защото все пак всеки сам трябва да може да си направи сметката къде да живее. Аз не искам да влияя на състава, който ще вземе решение, тъй като той е специализиран, но е необходимо все пак да се види цялата наредба и да се прецени дали има такива дискриминационни критерии и да се дадат задължителни предписания на МОН, за да могат те да бъдат прекратени. Очаква се решението на КЗД да е факт в най-скоро време, подчерта Хюсеинов. /БГНЕС